Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
6 сент. 2014 г., 15:17  

Раздяла 

  Поэзия
368 0 0

Ти си тръгваш!

Какво ми остана?

Щом трябва - върви.

Нека времето твоята рана

излекува с целебни треви.

  

Нека извор целебен открие.

да забравиш предишните дни.

Аз се питам "а бяхме ли ние? ",

но не казвам остани.

  

Не, не казвам. Мълча в тишината

като някакъв пленник суров,

който мрази дори свободата,

щом я плаща със свойта любов.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??