anelski (Ивет)
86 178
18 мар. 2006 г., 12:21

Раздяла 

  Поэзия
1567 0 5

...Аз още чувам твоя глас в нощта.
Дъждът вали, а пусто е в душата.
Погледнах те, сърцето ми разбра –
за тебе бе приключила играта.
Не искам да те моля, да те спра,
защото бе прекрасно помежду ни,
а върнеш ли прекрасните неща,
ще върнеш незарастналите рани.

Така е много по-добре, нали –
да тръгнем в две посоки разделени.
И този дъжд не спира да вали.
Кажи ми сбогом, не мисли за мене.
Върви! Ти имаш собствен път в живота.
Сега за мен животът е борба.
Аз не искам ти насила да си с мене,
щом правилно не ме разбра.

Бе като сън "реален и вълшебен",
но всяко нещо има своя край.
Върви напред, не се обръщай, не мъчи ме.
Ти никога не ще си пак до мен.
Няма вече да досаждам,
но не съм виновна,
че влюбих се във теб.
За всичко случило се аз ще страдам,
но ти не ще ме разбереш.

Бъди щастлив!
Чуй, аз ти пожелавам,
помни ме и не се сърди.
Щом твоята любов не заслужавам,
то нейната дано заслужиш ти!
Аз повече не ще те моля,
на колене пред теб не ще стоя.
Обичам те, без теб не мога,
но ще се справя някак и с това.......

© Ивет Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??