2 февр. 2007 г., 20:16

РАЗДЯЛА 

  Поэзия
686 0 2
Реших на езерото огледално
за своята раздяла да разкажа!

От слънцето лъчи кристални
зелената гора пробиха,

направиха ми стол, на него седнах
и лилиите водни разцъфтяха,
и жабите замлъкнаха от страх!

Започнах да разказвам на водата,
но ме прекъсна езерната тишина,

защото езерото е око, което
раздялата не може да приеме,

но може ли да е око, ако
не плуват никакви сълзи във него?

Не чува езерото и не вижда!

А аз реших да споделя
със него точно силната си мъка,
раздялата реших, че мога да удавя
в дълбоката вода – не мога!

Раздялата не мога да удавя!

© Ема Венева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??