SaaRon (Александър Георгиев)
7 3
20 окт. 2006 г., 22:30

Раздяла 

  Поэзия
885 0 5


Раздяла

Докосна ти моето сърце
И в миг разбрах, че само теб обичам
И в пламъци душата ми гори
Къде си Ти, къде си Ти?


Докосна Ме, защо ли го направи
Щом своето сърце не ми остави
И адски пламъци във мен сега горят
Щом друг лицето Ти целува

 

И Твойто име нощем аз шептя,
Но шепотът до Тебе не достига
И чут бе той само от звездите,
Които плачеха със мен

 

И как копнея пак да съм със Теб
Да тъна аз във погледа познат,
Да галя аз Твоите ръце,
Да вкуся нежните Ти устни
  

И ако някога останеш Ти сама,
И болката душата Ти обгръща
ПОМНИ, че моето сърце за теб тупти
И никога не ще Те  аз забравя!


© Александър Георгиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Изключително прочувствен стих,много болка и копнеж!Харесва ми определено!
  • Добре дошъл!

    Имаш вътрешно разбиране за нещата,написаното тук е пропито с него!Малко хора усещат,може би поради липса на провокация...

    Поздрави и усмивки!
  • Благодаря на всички,които направиха коментари до тук,радвам се че има такива.
  • А бе според мен е хубаво!
  • Болка и копнеж лъха от текста ти!
    Харесва ми!
Предложения
: ??:??