Раздялата с нещо любимо...
Делят ни хиляди вселени…
Часът удари, а мигът е спрял.
А нищото потрепва в мене,
отмества призрачен воал…
Куплетите изписани мълчат.
Дори и те в илюзии измряха.
Отиде си един обичан свят,
а чашите със вино го поляха.
И пак минорни гами тичат,
пристъпват в съботния залив,
а делнично не спират да обичат, ...