iren5 (Ирен)
1113 6271
18 дек. 2021 г., 17:55

Разговор между панелните стени 

  Поэзия » Философская
371 3 7

Недей да ме молиш днес да говоря.

Да споделям това, което ми липсва.

Щом с думи не мога съдби да променям,

да провокирам …!?

Защо да го правя? Не! Просто не искам!

 

Не искам да споря, с хора които

дори не съзнават, че всички сме грешни.

Не вярват, че ние осмисляме дните,

Съдбата ковем

и на нашите мисли - телата са пешки.

 

И така както всяка пешка в шаха,

С играта си може да стане царица,

така и в живота - човек щом повярва,

криле ще размаха,

да счупи омразната, ненужна матрица.

 

Но ето… Отново много говорих…, а

съседът, псувайки телевизора включи

Той не би ми повярвал. Аз - няма да споря!

Всеки щом е готов,

уроците свои един ден ще научи!

© Ирен Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми.
  • Здравейте и благодаря, че бяхте тук.
  • На телевизора вярва, а на теб - не ... всякакви хора има. Трудно е според мен пешката да стане царица, както има дърво, от което се прави цигулка, а друго, от което се прави брадва. Но да - няма невъзможни неща. Но пак опираме до това каква цена си готов да платиш. С едната ръка дава, с другата взима.
  • Той не би ми повярвал. Аз - няма да споря!
    Всеки щом е готов,
    уроците свои един ден ще научи!
    Много истина има в цялата творба! Хубаво е!
  • Радвам се, че нещичко сте намерили в написаните думи тук.
  • Кратко, ясно и точно в целта!...
  • Дълбоко смислено и мъдро, много ме впечатли, благодаря за удоволствието, което ми създаде!
Предложения
: ??:??