2 июл. 2009 г., 15:51

Разговор на четири очи 

  Поэзия
1458 0 9

Не си ли научи вече урока...?

Обърнах се - ха! моят ангел-хранител

ме гледаше с укор, сякаш съм стока.

Какъв ти хранител, по-скоро тровител

на мойте опнати нерви...

Не съм и какво още тичаш по мене?

Той пак взе да въздиша,

да кърши ефектно крилата.

Омръзна ми само след тебе да тичам...

Ми спри де, все ми се бъркаш в нещата,

а полза от тебе - нищожна,

по-скоро май аз тебе те пазя...

Обиден, се фръцна и литна.

Чудо голямо! Ни ще го гоня, ни ще го стигна,

защо ми е - все ми виси на главата

и само мърмори, и все недоволен.

То, по-добре мъж да си взема,

разлика няма - и той ще мърмори,

но поне няма да литне...

Ще му оскубя крилата...

 

© Камелия Кацарска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??