Разговор с...
- Не искам да повярвам
аз на никого.
- Повярвай ми -
помолиха очите ти.
Очите бяха
онзи детски спомен...
- Наоколо
натрупано е Нищото,
а Нещото
е някаква случайност.
- Не съм аз Нищо -
каза ми Умората.
- Аз съм богатството
от чувства,
от преструвки
и от горест.
Отдавна скри ме тук
прахът на Времето.
- Аз Нещото съм.
Твоята съдбовност -
сърдито сопна се
насреща ми Съдбата.
- Случайна е
очакваната тайна.
Живот наричат ме...
- На теб аз ще повярвам.
- Случайност съм,
като перо на птица,
паднало при някакво
летене...
- И тайна си,
с която се обичахме -
прошепнах аз,
случайно на Деня,
когато се здрависваше
със Залеза.
© Виолета Томова Все права защищены