И както си вървях в дългите години изгубена, сама в небето шеметно, усмивка засия. И срещнах се с прелестна звезда преживяла не една съдба.
И тъй...
Мъдро тя се взря а в лицето ми, звездата разпозна тъжен поглед, плачеща сълза уморена самота.
Къде е той?- попитах я. А в отговор ми каза тя: - Не тъгувай, а върви и отговори не търси. В мъглата приказна впусни се заедно с един твой ден. В денят облечен с облаци ще го откриеш невидим стои и чака твоят образ, отразен да заблести!
И тъй...
Послушах аз звездата поех по пътя на съдбата а в нея, чакаше ме той. Както бе ми обещал, невидимо стоеше там. Усетих полъхът му, топлината. Прегърна ме! Целувка- свята! Да, нямаше съмнение- това бе той!
Намерих светлината!
И кацнала едва в покоите на любовта, отново се налагаше да полетя! Върнах се в небето шеметно да потърся моята звезда, да й благодаря за мъдростта, чрез която бях със своята мечта.
И чудо, случи се!
Скрита в тъмнината не открих звездата, а срещнах слънцето сияйно, огряло ми сърцето с блясък отразен!
Привет приятели! ДеСтиНи, радвам се, че докосвам душата по този начин , Весе и ти бъди щастлива , Васко благодаря ти , Адашке, задачата ти е лесна, пишеш по- добре от мен Веска, благодаря за оценката !
Благодаря ви, че отделихте време за мен! Желая ви прекрасни емоции и много усмивки в наближаващите празници!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.