slaveja123 (Слава Костадинова)
189 317
15 авг. 2018 г., 07:00

Разговор с мама и тате 

  Поэзия » Другая
378 2 3

Една след друга изминаха годините
Не ги усетих как отлетяха.
Нанизвам безброй причините,
че съм още далеч от родната стряха.
На гроба ви сигурно трева е пораснала,
а може птица гнездо да е свила.
Кандилото отдавна ще е угаснало
и все още далеч е дъщеря ви мила.
Все тъй си скита по чуждите друмища,
но като прелетна птица се връща.
Някой казват, че било приумица
да изоставя бащината къща.
Но сърцето ми винаги у дома ме води -
като пъпна връв с него ме свързва.
Ще свършат знам, емигрански неволи
и един ден завинаги ще се върна.
А къщата днес диша, живее, 
от детси смях керемидите пукат
Вашите правнуци се веселят и пеят
и гълъби на покрива гукат.

© Слава Костадинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??