18 янв. 2018 г., 19:40

Разговор с моята спътница 

  Поэзия
453 5 11
Защо, не питай, в бъдното летя
и в нощите сърцето ми будува.
Съдба ми е навярно - да блестя
за оня, който пътя си пътува.
С една мечта и вяра за компас
би стигнал всеки много надалече.
И срещнем ли се някак - ти и аз,
приключило е сбъдването вече.
Вдигни ръка към мръкналия свод.
Светец си наречи. И ще ме има.
А в Чудото, наречено Живот,
с Невидимия вече ще сме трима. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Ведрин Все права защищены

С този стих прегръщам летящите хора, за които съм сигурен, че ще свият крилата си и тук! :)

Предложения
: ??:??