(и на 20, и на 40 винаги е едно и също - казваш)

не
всеки път е различно
все по-тесен e первазът ни под краката
все по-страшно се вие свят
ако гледаме в нищото
все по-рядко очакваме
някой пожарникар
да ни хване ръката
и да каже Мадам
всички проблеми са разрешими
само смъртта
уви безвъзвратно
ни взима

все по-призрачни са колите
които минават под сградата
на която се качваме
и все по не вярваме
в каскадьорските филми
според които ако се плъзнем
отдолу случайно щял бил да мине
камион със стари дюшеци
и на меко сме щели да паднем
и само със счупване
да се разминем

все по-изпечени
сме в лъжите си
за пред света
и пред себе си
че всичко е о кей
че всичко както трябва го правим

чисти глупости
все по не вярваме
все повече се страхуваме

ала ето че пак тръгвам по този перваз
през бездна
право към теб

и дано да си струва