19 дек. 2010 г., 01:07

Разговор със студа 

  Поэзия » Другая
954 0 12
Цялата нощ студът навън
се е разхождал, без нужда от сън.
По пътеки и двори самичък пътувал,
нежни цветя по стъклата рисувал.
Да бях го чула в тъмнината,
отворила му бих вратата
на моя тъжен и самотен дом
да постоим тук двама мълчешком.
А той поглежда ме с усмивка крива:
- Нима ме смяташ толкова наивен?
Кога си чула студ да търси топлина?
Не бих погледнал твоята врата! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Все права защищены

Предложения
: ??:??