РАЗГОВОР В РОДАТА
     /отново басня/

Вървяли двамата яваш
по мост над селската река
и спирайки веднъж и дваж
сами си давали кураж.
До тука Дядото и Внука
се водели без да им пука...
Но Дядото на моста спрял
и тъжни мисли загълчал:
- "О, стар съм вече, нямам сили...
Аз дълъг път съм извървял.
Макар,че всички сте ми мили,
не се разбирам с Старостта,
теглата и да понеса,
ще падна нейде, току виж...
Ще трябва ти да ме държиш!
Аз във живота те въведох,
 от трудностите не те скрих,
но от годините се сведох,
и пиша своя сетен стих!"
Тогава внучета рекло:
-"Сполайти за това Добро!"
и веднага след това
хванало старата ръка
и пръстите във нея вплело!
И Дядо си напред повело!
 23.12.2017г. София