(част първа)
- Чавдаре, дай вода че е горещо,
ама поспри, къде пак търчиш?
Крак подвий, да ти кажа нещо,
ала чувай, думите да ми следиш.
- Ми, кога не съм те чувал, Диано,
речи де, какво те разтревожи?
Очи искрят, думаш припряно,
жарко е, ти що сукмана сложи?
- Бързаш все, чакай, поседни.
Ами промени иде да правим,
пролетта преди да наближи
ъгловата одая ще си оправим.
- Рекох, важно е, то чак догодина,
време има, дорде разпролети.
Отивам да полея, че от жарина
реколтата ни цяла ще се умори.
- Ох, аз за какво ти думам, пък ти…
досети се де, от що се вълнувам.
Недей мъчи се, ходи сега работи,
а пък подире пак ще ти хортувам.
(а)
© Анета Саманлиева Все права защищены
Усмивки за теб.