13 янв. 2007 г., 21:02

Разговорили се (2) 

  Поэзия
539 0 15

                (втора част)

- Речи сега , какво не ти разбрах?

  Още от зарана мисъл ми не трае,

  жарна ме гнева, тъй и не посмях

  болежката да питам аз каква е.

 

- Ами то Чавдаре не ми е болестта

  по този път минавали са мнозина.

  Ъгловата одая най слънчева е тя

  рекох ти ще ни е нужда догодина.

 

- Вътре Диано що ти слънце трябва

  още преди изгрев зарана излизаш.

  Рано все ставаш, работа те грабва

  ошетала, по тъмно чак си влизаш.

 

- Да така беше, но рекох ти промяна

  назе ни чака, ако съдбата е решила.

  Ама де ти гледаш, виж ми сукмана,

  че защо мислиш, тъй съм го ушила.

 

- Ах мари Диано, що сега хортуваш

  като че да чувам, ще добием рожба.

  Аз ще ставам татко, това ли думаш?

  Мале радост вече и при нас дохожда.

(а)

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??