Вървя бавно по улицата тъмна
и нямах намерение да се обърна,
вървях смело, без страх напред,
нямаше съмнение, че всичко е наред,
да, нямаше проблеми, знам,
но в ума ми слушах глас ням,
само шептеше в моята глава
и никога не ме оставяше сама.
И аз вървях по улицата празна
и ето, една птичка зад гърба ми кацна,
но аз, потънала в мечти,
затворих замислено очи
и си мислех за какво ли не,
за това, че нямаше какво да ме спре,
имаше само дълъг път пред мен,
беше само малко заледен,
но това не беше голям проблем,
бях решила свят голям да обиколя
и никога, никога няма да спра,
защото знам, че много мога да разбера
за всичко красиво по света,
пък има ли смисъл да живееш,
ако по цял ден само тъпееш?
Няма смисъл само да седиш,
след като можеш света да обиколиш...