Пътеки слънчеви навърза
в букети циганското лято.
Гората метна пъстра кърпа,
приклекна бременна лозата.
Светът е плод и глас на птица.
Расте на тъмното снагата,
росата сутрин се събужда
с дъха на северния вятър.
Преливат шарките сезонни,
във пазвата на кръговрата.
Аз всички бих ги преброила,
щом ти държиш ме за ръката.