Хайде да се поразходим.
Да надзърнем малко там,
където са ни всичките мечти.
Хайде да се поразходим.
Да надникнем малко там,
където сме оставили нашите следи...

Може да отидем из големия балкан...
Там, където виждаме величина...
Или пък да потопим ръце в океана...
там, където бризът носи тишина...
Стоим, а може да обиколим толкова...
... толкова много места...
Може да разкъсаме суетата си...
да се разтреперим от парфюма на цветя,
да се разплачем на топлия край на деня...
да се разтопим в обятията на това,
което мразим да признаем, че е тук преди нас!

Да видим бяла пеперуда
в неподготвената влажна утрин,
да бленуваме за нежност и чистота...
Защо ли?
Не плащаме за нея... безкрайна е...
красива е... истинска е... наша е...

Покланяме се пред монарси и маски...
Правим от същината парад на безгрижността...
търгуваме със господарката на спокойствието!
Играем в кукления театър на парите. Марионетки!
Получаваме главна роля в маскарада на 'големите',
без да осъзнаваме, че те се забавляват с нас...
А това е просто една разходка...
Екзотичност, Сочност, Новост... те ни правят силни!
Това е просто една разходка...
Ще починем и се връщаме...
пък и въздухът ще ни се отрази добре...
Да бъдем истински толкова, колкото
Природата ни е създала...
Хайде де... това е просто една разходка...
с мене ли сте?