Плаче небето - сълзици дъждовни
мият лицето на стария град.
Тихо потънали в мисли съновни,
дългите улици вият снага...
Тъмно е - сянка дори не ме следва,
тихо е, няма ни помен от звук.
Бавно пристъпвам - плячка преследвам,
дори не усещам мокрия студ.
Тайно поглеждам - зад някой прозорец
свети и някак уютно е там.
Моля ви, дайте ми прах сънотворен,
искам и аз да сънувам това. ...