В света ми навлезе безумно,
обърна го сякаш обратно,
осъмвахме сутрин бездумни,
заречени в обич стократно.
Търкулна се медена питка,
обходи мечтите ми тайни,
разказа ми приказки тъжни -
легенди и притчи незнайни.
И мислено, знам, че рисуваш
висящите райски градини,
в синьо вълните танцуващи
да се гонят, не спират годините.
Песъчинки дращят очите -
солта изгаря зениците,
въгленче пари в гърдите ни...
Разкажи ми отново за птиците!
© Валка Все права защищены
метаморфозите на любовта-ако мога така да се изразя!
прегръдка()