26 сент. 2007 г., 12:23

Разкажи, нека знае... 

  Поэзия
834 0 11

Ти помниш ли срещите ни дълги,
как говорехме със часове,
разкажи й, нека знае
как открадна моето сърце...
Как двама с тебе бяхме
по-наивни от деца,
как вгушвах се и сякаш,
за миг въртяхме ний света...
Разкажи й, нека знае
за страстта, извираща от нас,
как с часове мълчахме,
а желанието за секс извираше от нас...
Нека да научи за онез слова,
без страх,
изречени като молитва,
как молехме се да ни има нас...
Разкажи й, разкажи й как
подпалвах огъня във теб,
който тя отдавна бе оставила,
като пътник без билет...
Разкажи й, разкажи за любовта,
която бе захвърлила,
а с наглост тя отне ми я сега...

© Весинцето без такава Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??