18 июн. 2021 г., 22:26

Разкаяние 

  Поэзия
402 0 0
Косите сиви, посивели.
Устни сухи, онемели.
С лъжа заспала върху тях.
Лъжа посипана със прах.
Ти си там, а аз съм тук.
Старееш бавно пкрай друг
и дръзко хапеш старостта,
а мен захава ме смъртта.
Но аз съм твърд и жилав камък!
Във мен гори младежки пламък!
Гори по теб от сто години!
Но спри, аз моля те, прости ми! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Зарев Все права защищены

Предложения
: ??:??