Разказ с неочакван край
Видях ви.
Май година става
след избора ти
тъй висок.
От челото ти
се подава...
нима подобие на
...рог?!
Примирие!
Ръка подавам.
И смях
напушва ме
дълбок.
Че Господ
все така го дава –
на хумора
да си е
Бог!
© Нелиса Все права защищены