Разказвам ти от векове
аз приказки за любовта.
За теб изкачвам върхове
все следвайки те със мечта.
И идеал е пролетта -
възкръсващо непобедима.
Ти вярваш ли в това, любима?
Прогонваха ме ветрове
от роден край и по света
не спря сърцето да зове
най- нежната ти красота.
Не се удавих в самота,
не ме сломи ни мрак, ни зима.
Ти вярваш ли в това, любима?
Около мене пак снове
и управлява алчността.
С лъжите си властта кове
и я възхваля глупостта.
А аз жадувам доброта,
надежда в мен за обич има.
Ти вярваш ли в това, любима?
Разказвам ти от векове
аз приказки за любовта.
Не спря сърцето да зове
най- нежната ти красота.
И идеал е пролетта -
възкръсващо непобедима.
Ти вярваш ли в това, любима?
© Асенчо Грудев Все права защищены