Разклати

26 апр. 2009 г., 22:34

Поэзия

468 0 2

Разклати
Поредния кошмар
Леглото
Старо като приятел

В един ден съм
Един
В друг ден съм
Същия
Колко слънца
И колко луни преброих
В това си съществуване
И какъв ще съм утре

И за нея
Няма да пиша вече
Защото и тя не се мени

И за какво е всичко това
И колко дълго ще е

***

Дръпни завесите
На тъмно
Отвори очите си
И мътни като
В чашата
На дъното
Са днешните ти мисли

За утре

***

Не
Няма да има повече от това
И това е

Поезия?
На другите
Словата
Бели като
Поредния кошмар
Леглото
Стаята
Света
Слепи като
В тъмното освободени пепруди

Някой някога
Къде?

И колко още?

26.04.2009

Разклати

Свързани произведения

Комментарии

Предложения