В запалени очи
денят изгасва...
Нощта бразди
със своя плуг -
отровна и прекрасна.
И времето -
юмрук -
прораства
в смаление...
И кратък звук
опасва
отминалото „тук“.
Дали смъртта
ще обещае
да е страстна -
като зачатие...
... когато „Аз“
е някой друг?
© Мариана Папазикова Все права защищены