10 нояб. 2013 г., 17:58

Разкриване 

  Поэзия » Любовная
583 0 0

Започни с усмивка... почини си -
душа си имам, имам и сърце
и време има, само погледни ме -
дори безчувствен ще ме разбере...!

Любов съм, стих или пък есен,
пролет, лято - както искаш наречи ме,
и зима, пепел, но къде съм -
навярно втурнал се след звук от твойто име.

Минутите изграждат час -
тъй както птиците редят се в ято
и си отиват нежно, но без глас,
а след себе си оставят спомен святост.

Можеш ли да ме достигнеш...
с всичката си хубост, обич, плам -
значи можеш и да ме въздигнеш
след като до капка себе си ти дам!



© Маломир Стръков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??