Различен си... това харесах в теб.
Сега различното ме кара да тъгувам.
Мълчанието ти сърцето ми боде,
сега и думите ми трудно се римуват.
Къде остана нашият си свят?
Изгубихме се между днес и вчера,
а беше хубаво да мога да летя.
Сега студено ми е и треперя.
Различен бе във хубав предислов,
сега различното е болка и убива.
Оставям ти д(т)ъгата в послеслов,
че римите ми вече са горчиви...