Препънаха го... падна по лице.
Устата му със пясък се напълни.
Очите му - лъчистото небе,
помръкнаха от облаците тъмни.
Различен бе, осъден да страни,
от хората пропъждан със обиди.
Във собствената болка сам се скри -
там, в ъгъла, без слънцето да види.
Подхвърли и последната си риза,
усмивката... зарови във калта.
Със сълзите си локвите препълни,
изхвърли и сърцето... на сметта. ...