Различен... Днес те гледам, а сякаш гледам сянка - няма го човека, който бе преди... Няма я усмивката ти блага, няма го и погледа игрив... Сега си друг... много по-различен - друг човек - напълно променен... И гледам аз погледа измъчен, но няма и следа от спомен там за мен... А аз те помня, помня всяка твоя ласка, всяка дума, всеки поглед тъй смутен... И зная аз, че това днес е само маска, за да не бъдеш ти отново наранен! Но свали я, вече нямаш нужда - аз няма да те нараня отново, обещавам! Ще бъда твоя, не ще съм вече чужда! Нима не знаеш, че и такъв те обожавам!?!