2 июл. 2007 г., 14:04
Живееше някога момиче наивно, което се връзваше на всяко момче, всеки я желаеше, на всеки се пускаше и винаги оставаше с разбито сърце. Чудеше се защо все на нея съдбата даваше лоши подаръци, след като тя даваше всичко от себе си и не зачиташе никакви граници. Момчетата и сваляха звезди, тя жестоко им се радваше, тя обичаше тези игри и падаше, и ставаше! Влюбваше се лесно, и лесно я раняваха, обичаше от сърце, затова без усилия я пленяваха... Мислеше това за любов и че всичко за нея е мъжкия пол, желаеше всички и живееше с мисълта да вкара поредния гол... Докато не срещна момче, доста по-различно от всичките други, пожела го ужасно и реши да се потруди. Обикна го зверски и желаеше само него, подари душата си и сърцето си смело... А той наистина беше различен... не сваляше звезди и дъги, правеше се на недостъпен и и разбиваше всичките мечти. Но тя го желаеше много, заради гадното му държание, чудеше се как така го обича и то без основание... Но той я обичаше нея, тя знаеше това, за първи път беше толкова вярна, за първи път не беше просто игра...
Следующее из категории
Следующее автора