Бродих и търсих по света
да открия светлина,
да намеря път и цел за по-щастлив и хубав ден.
Ръка протягах и за прошка молих без вина.
Но светът потъпка моята душа.
Крещя сега!
Аз човек съм!
И стича се сълза, давя се в нея...
Ще търся моята мечта.
Различна съм, но това е моята съдба!
Нима различните са срам за всички общества?
Отговорете на това.