renika67 (Ирена Георгиева)
150 174
16 мая 2012 г., 12:24

Различна 

  Поэзия » Любовная
761 0 10

Налях снага.... Проблеми и неволи.

Страстта, която пазих, се стопи,

не чувам, ако някой ме помоли,

и усета във мен се притъпи...

Лицето без - усмивка все по-често,

очите ми - без блясък, все тъжат,

а спомените са горчиво ресто

и дълго сълзите след туй текат.

Ранима съм и някак празна,

във миналото вкопчена до гняв

и уж съм с гръб към старостта омразна,

но липсва често разумът ми здрав.

Завръщам се към огнените нощи,

копнея за отминали неща...

в реалните ни празни къщи

не мога да мечтая... и крещя.

За чувствата чета в романи само,

в измислени от някой светове,

отдавна не намирам ближно рамо

и с обич някой да ме отведе...

Във онзи свят, когато бях различна,

със пърхаща от лекота снага -

със пеперудената красота магична,

когато истински е влюбена жена.

 

© Ирена Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??