Облякох старата си рокля,
онази с избелелите цветя,
която днес дъждът ми я намокри,
а тя пък в нови цветове изгря...
Нахлузих старите обувки,
онези дето скъсах в остър ръб
на дупки с форма на целувки,
нямам думи- пълна скръб!
И вървя с усмивка на уста,
в ръката с цвете разцъфтяло,
а над мен със песен полетя
птиче малко, птиче бяло.
За миг превърнах се в дете,
дете безгрижно и засмяно.
Блесна синьото небе,
цяло в слънцето огряно.
Не болят издрасканите ми крака,
роклята блести, макар поизбеляла.
Радостно ми е така!
Различна, странна, полудяла...
И недей ме сочи иронично с пръст!
Аз свойта радост вече съм открила.
На всичко лошо сложих кръст,
до край с добро го победила.
7.03.2016 г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova Все права защищены