Изпратиха душата на клада …
вината – носи в себе си добро.
От волна, весела и вечно млада
състари се, покри се със сребро.
Обвиниха я, че винаги се смее,
че нарушава тишината в света.
Не разбираха, че от това живее
и спре ли, дошла ще е смъртта.
Проклеха я, че винаги обичала:
света и в него всяка земна твар.
Различна, на тях не приличала
не се заключвала със катинар…
Не издържа душата, в миг изтля
разпръсна се на безчет частици.
Превърна се в уханието на цветя,
в полет на волно реещи се птици.
Превъплъти се в звездни светлини
във звук и ромон, в небесен прах…
Днес викаха и:”При нас се върни
прогонихме те, сторихме ний грях”
Не пожела душата им да се завърне
в света си хората останаха без знак,
без добро и обич, кой да ги прегърне
смеха изчезна, настъпи вечен мрак.
© Анета Саманлиева Все права защищены
Хора които не могат да обичат
се дразнят че други го умеят ...
Хора пък които не се усмихват
се ядосват щом другите се смеят.
Поздрав и усмивка за теб.