Скъпи мой, аз страдам безутешно,
душата ми се рони, като цвят през есен.
Нима любов такава може да е грешна?
Защо за нас не беше избора по-лесен?
Докосвам с устни образа ти бледен
и моля се за теб, като дете.
Аз знам, че Бог стои над нас наведен
и знам, че мъничко обича ни поне.
По-друга обич, той предвидил бе за нас,
по-тиха, нежна, просто по-различна.
Безплътна в отговор на моята страст,
любов божествена, а не себична. ...