10 июл. 2012 г., 17:28

Различната... със многото лица 

  Поэзия » Любовная
1090 0 19

До мен ли си, когато много тъжна,
превръщам се във мъничка сълза,
изгубена в пустинята, объркана,
пак диря теб, оазис във нощта?


До мен ли си, когато силно гневна,
завихрям урагани от слова,
а после, изтощено-безутешна,
опитвам себе си да събера?


Когато пък съм слънчева стихия
и често те изгарям с мисълта,
приемаш ли ме като орисия,
или оставам въгленче в жарта?


Понякога съм бързоструен ручей,
а друг път жрицата на любовта,
и филм съм, черно-бял и скучен,
и птица със разперени крила.


До мен ли си? Прегръщаш ли съдбата,
дори далечна с тебе да летя?
Приемеш ли я, в нея съм жената.
Различната, със многото лица.



© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??