Разменили са сърцето ми горещо -
в една студена сутрин, изглежда!

Докато съм спала
под тежкото одеало,
друго сърце са ми дали,
чуждо сърце, гумено -
Неизвестни Сили безумни,
отвън долетели -
моето сърце са взели,
мътните ги взели!

Моето сърце шумно!

Докосвах го преди,
а сега не успявам!
Днес тупти по нов начин,
различен, по-плавен,
да го докосвам вече не мога!
Къде е моето сърце дълбоко?

Чувствам се различна много -
Имам ново сърце -
локумено и отлично,
вместо истинското си сърце -
мелодично.

И вече не чувствам, 
и вече не усещам друго,
освен сладка победа
локумена,
и днес усещам само сладка победа
гумена,
днес усещам само сладка победа
жестока
и спокойствие течно -
без тревога и болка –
удоволствие вечно!

Разменили са, явно,
моето пеещо сърце
със друго – доволно и празно
съвършено, неумиращо сърце...

и сега аз съм каменен блок
от стената на древен замък:
за туристите разходка и сън -
без своето истинско сърце -

нищо повече не съм!