Видях го! Гръм чаках да тресне – не чух.
Изгубих и ума, и дума.
На пейката в парка. Самотен и глух.
И гълъби трепе. С бастуна.
Подхвърли трохите. Налитат ята.
Глупостта, ще речете, е птича.
През облака чувах: “Обичай света!
Обичай!”
И аз го обичах.
Не докрай, не докрай, Боже! До там:
силуетът с бастуна, ятата...
Но той се изправи. И тръгна насам. ...