1 сент. 2011 г., 23:39

Разминаване 

  Поэзия
836 0 3
Недей да чукаш - очаквам само теб,
масата е сложена и вино ще налея.
Опитай гозбата - приготвих я за теб,
две топли думи за отплата аз копнея.
Мълчиш, вечеряш с блуждаещи очи,
докосващи неволно героя от екрана.
Отпиваш бавно, а виното горчи
като болката, в сърцето ми събрана.
Очаквам да продумаш, но уви,
понасяш се със тихи стъпки към покои,
в които сме се любили от вечер до зори,
а сега ме стягат, както затворникът - окови. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Петкова Все права защищены

Предложения
: ??:??