29 янв. 2011 г., 20:21
Пристигнах, а защо го няма?
Допускам, този път съм подранила...
Ще чакам седнала до тази дама,
която на пейката от студа се е свила.
...
Повече от час навярно мина?
А и, нали съм шматка, си забравих телефона...
Дамата премръзнала отдавна си замина...
Със ситни стъпки за пореден път обикалям перона...
Очите ми неволно се свеждат към земята,
погледът от заскрежена роза е привлечен...
Eдва не я настъпих, лежеше ми в краката... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация