РАЗМИШЛЕНИЯ В НОВОГОДИШНОТО УТРО
Отиде си... тъй както си отидоха и другите.
А дойде с фойерверки, със надежди и любов,
за да станеш сетне скучна и абсурдна...
Но защо ни лъжеше, защо?
Как да повярваме сега на твойта рожба,
която току-що проплака над Земята?
И как без насъщния хляб и постната гозба
да нахраним и себе си, и дъщеря ти?
А, Господи, колко прилича на тебе!
Кожата ти е одрала, Стара годино!
И ти беше такава – най-милото бебе, ...