Размишления върху едно селфи

17 июл. 2016 г., 22:42

Поэзия » Любовная

532 1 4

Загатнато крайморско селфи
откриват моите очи:
на хълбока – капител в Делфи –
загарът слънчев си личи.
И омагьосан, по-нагоре,
под талията виждам свод -
кубето златно, дето хорът
към тебе люшва път и брод.
Една игрива пеперуда
сред бронзовия здрав загар
сърцето учестява лудо –
кошмар, или пък Божи дар? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Размишления върху едно селфи

Искате да прочетете повече?

Предложения