Светлика угасва след дългия ден
и във сумрака , като свещици
просветват прозорци - под мен и над мен
и булеварда огряват звездици...
След дневната лудост , като че ли
светът е притихнал и сънен,
ала долавям в тъмата - ту смях, ту сълзи
потъващи в мрака бездънен...
Човешката болка улавя нощта
-душите сиротни тогава
изливат и мъка
и скръб ...