Да вярвам ли в доброто на човека,
когато Дявола е в нашата душа!
Аз знам, че е така от памтивека,
но трябва ли с това и аз да се теша?!
Тук всеки те разглежда като плячка
и мре от радост злобна, щом те присвои.
Принуден си за него ти да бачкаш,
на задника ти неизменно той стои.
Не се признаваме за канибали,
но все се храни ме със чужда хорска плът,
все унижения, до днеска, сме търпяли
и тъй сме се спасявали от явна смърт... ...