От топлината никой не си тръгва
от себе си не може да избяга.
Хастара пак от сянката обръгва
и кройката му стара – но приляга.
Ако си призрак, цар без дрехи,
по спешност си градиш Вселена.
Хастарът се превръща във доспехи
макар и върху зелена еуглена.
От топлия ти студ трева пониква
за дом – на онзи луд щурец в душата.
Не ти е нужна, Пепеляшке, тиква –
целта на всяка музика е тишината!
© Христина Все права защищены