Тази нощ съм замислена пак,
към безкрая далечен загледана
и сякаш малък ,наивен хлапак,
във възторг е духът ми, в надежда.
Зная, че съм създадена, за живот,
чрез мъка и любов неизразима,
и се опитвам, да прочета Всемира,
с духът ми развълнуван, немирен.
Привлича ме океанът безбрежен,
със сенките ме мами той, със песен
ме зове , преспива ме с вълните си
и ме люлее с яростните ветрове. ...