15 янв. 2022 г., 20:16
Размисли
Тази нощ съм замислена пак,
към безкрая далечен загледана
и сякаш малък ,наивен хлапак,
във възторг е духът ми, в надежда.
Зная, че съм създадена, за живот,
чрез мъка и любов неизразима,
и се опитвам, да прочета Всемира,
с духът ми развълнуван, немирен.
Привлича ме океанът безбрежен,
със сенките ме мами той, със песен
ме зове , преспива ме с вълните си
и ме люлее с яростните ветрове. ...
към безкрая далечен загледана
и сякаш малък ,наивен хлапак,
във възторг е духът ми, в надежда.
Зная, че съм създадена, за живот,
чрез мъка и любов неизразима,
и се опитвам, да прочета Всемира,
с духът ми развълнуван, немирен.
Привлича ме океанът безбрежен,
със сенките ме мами той, със песен
ме зове , преспива ме с вълните си
и ме люлее с яростните ветрове. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Миночка Митева Все права защищены
Предложения
-
-
Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
-
Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...
-
И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
