viki1976 (Виктор Костадинов)
22 8
9 июл. 2007 г., 13:19

Размисли при гроба на Майка ми 

  Поэзия
1179 0 7
Отново вкъщи се завръщам, Мамо,
но чувствам хлад и липса на уют.
И търся вечно силното Ти рамо,
подкрепящо ме в мигове на смут.

Докле съм жив Ти в мене ще живееш,
в делата ми сияйна ще блестиш.
И с право над смъртта ще се надсмееш,
на враговете си готова да простиш. 

Споделям, Майчице, живота си със Тебе,
потребно е за двама ни това.
Ликът Ти светъл да пребъдва в мене,
изваян, чрез безсмъртните слова.

Така раздялата ни временна ще бъде,
но всъщност винаги ще сме със Теб в едно,
защото паметта Ти ще пребъде
в Твоя син сред пламенна любов.

Там някъде в безкрая на Всемира,
пътеките ни ще се съберат,
чрез Любовта душите се намират
и продължават своя вечен път. 
 

© Виктор Костадинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??