Размисли след поредно глупаво изказване

27 мар. 2016 г., 17:05

Поэзия

427 0 2

В Румъния, министрите крадат.
В България, министрите са цвете.
Два народа, като братя спят.
Неоседлани вече са конете.

Кой има смелост, кон да оседлае?
Хвърли ли те, счупил си гръбнака.
Доброто куче, също само лае,
че дажбата си да не я прецака.

Устата ми се дави от псувни.
Търпението, вече ме изстиска.
Какви ти светли и спокойни бъднини,
щом никога не бил си ти министър?

Искренни са техните лъжи.
Един със друг, те вече са верига.
Тя оковава нашите души,
но явно, че душите не им стигат.

Набиха ни надеждите на кол.
Вярата, подпалиха на клада.
Какво, че кралят ни, е чисто гол?
На търпеливите това се пада.

geni24 (Евгения Георгиева)

2016-03-29T09:03:15+03:00

Браво Вал!
ЛуЛу

2016-03-27T20:04:19+03:00

Това е една тъжна и наболяла тема. Тоталната национална сплотеност е решаващият и задължителен фактор, когато има спешна нужда от политически и икономически промени, посредством социален народен натиск над установената система.